Г-н Гърневски, защо гласувахте против заема, като самият Вие, когато бяхте кмет, също сте теглили кредит за ремонт на улици?
Вярно е, че и аз съм теглил заем от 7 милиона лева, но го върнахме в същата година, без да оставим и един лев задължение към банката. Кредитът, гласуван на сесията, ще тежи на градския бюджет цели 14 години, а заедно с другия, 50-милионния заем, пловдивчани трябва да връщат 80 милиона лева и то с лихви. Вече трета година в качеството си на общински съветник непрекъснато повтарям, че Пловдив се управлява хаотично и на парче.
Градът ни няма приета от Общинския съвет конкретна програма с изведени приоритети за неговото развитие. Липсата на такъв документ води до неаргументирани решения, хаос и неефективност на управлението, което е свързано със загуби и разхищения на огромни финансови ресурси независимо от това дали са общински или държавни. В миналия мандат беше теглен и разходван заем от 50 милиона лева за пътната инфраструктура. На последната сесия управляващото мнозинство ВМРО и БСП гласува нов кредит от 30 милиона, пак за ремонт на улици.
Какво лошо има да а оправят разбитите улици?
Няма лошо. Истина е, че пътната инфраструктура е един от приоритетните проблеми на Пловдив. Но истина е, че и други сериозни проблеми – водоснабдяването, канализацията и т. н. – също а приоритетни. Асфалтнрането на улиците е последната технологична операция. И кме тът, и областният управител обявиха, че най-после ще стартира проектът за водоснабдяване на Пловдив с чиста вода от каскада „Въча”.
С какво пък ремонтът на улиците би могъл да попречи на проекта „Вьча”?
Преди да дойде водата от „Въча”, трябва да бъдат подменени почти 100-годишните водопроводи, защото в момента и това е доказано, в земята изтичат 60 процента от питейната вода. По същия начин трябва да се подмени и канализацията, където жението е трагично. Според официално писмо до общината, което беяе публикувано в „Марица”, ВиК ЕООД работят по подмяна на основните и магистрални водопроводи до 2014 г. След това дружеството ще се насочи за подмяна на водопроводите във вътрешнокварталните улици. Общината обаче тегли 30-милионния кредит за асфалтиране на същите улици и то забележете – ще го усвоява до 2013-2014 г.
Какво се получава? Към края на асфалтирането ВиК ЕООД ще стартира своя проект и започва пак да разкопава новата настилка.
ВиК ЕООД има ли осигурено финансиране? Все пак ние не можем да караме из дупки в очакване, че един ден ще сменят водопровода и след това ще асфалтират улиците.
Дружеството изпълнява проекта, финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие, и той е разделен на етапи. Общината контрира, че който разкопае улиците, ще поема възстановяването на настилката за своя сметка. Но за мен това е абсолютна безхаберщина, защото след три години 30-те милиона лева ше бъдат изкопани и изхвърлени заедно с асфалта. След това трябва да има още 30 милиона лева за възстановяване на настилката. Дали държавната фирма ВиК ЕООД ще ги има, не е ясно. Ако пък фирмата стане общинска, както от доста време се говори, не виждам откъде ще се набавят милиони левове за ремонт на улиците. Точно тогава, след четири години, ще стартира изплащането на главницата на общо 80 милиона лева.
Какво предлагате? Да продължаваме да си трошим колите в дупките?
Не. Но не мога да се съглася, че едни ще теглят кредити, ще правят конкурси, ще разпределят пари, ще режат ленти, а други управленци ще си скубят косите, защото ще са с вързани ръце. Имам няколко предложения. Трябва да се изгради постоянно действаща междуведомствена комисия с представители на общината, ВиК ЕООД и всички останали субекти, които имат нещо общо с подземната инфраструктура. Тази комисия ще подготви съгласувани годишни графици за ремонт на улици, който включва не само асфалтирането, но и подмяна на цялата подземна мрежа от тръби и кабели. Същата комисия ще провежда конкурсите за избор на строително-монтажните работи и ще осъществява контрол за качеството на изпълнението, като всеки член ще отговаря с подписите си. Веднага давам пример – на една от улиците до ВИХВП, която беше ремонтирана с 50-милионния заем, става авария. Техниците отиват и виждат, че положеният асфалт е само 2 сантиметра. Подобни конфузни ситуации не бива да се случват. При условие че има съгласувани графици за ремонтите, вече могат да се залагат и конкретните пари в бюджета. Ако средствата не стигат, тогава да заложим кредит за 7-8 милиона лева. Така ще бъдем сигурни, че когато се разкопае една улица, тя няма да се пипа поне десет години, че корупционните практики са сведени до минимум, че е осигурена прозрачност на процеса и е съхранен общественият интерес. Ние не сме против кредита, но схемата трябва да бъде друга – 100 километра улици, 100 километра водопровод, 100 километра канализация и газопровод, защото това означава минимум 15 години спокойствие за хората. Мисля, че банката ще постави същите изисквания към общината, защото всеки лев трябва да хване дикиш, а не да погребваме милиони в земята.