Темата за 250 000 павета, дарени на последната сесия на Европейския колеж по икономика и управление, продължава да бъде гореща. След бурни дебати в Общинския съвет бившият кмет на Пловдив Спас Гърневски поиска да говори защо частното учебно заведение се е примолило на бедната община за дарение и каква полза ще има Пловдив от това.
– Г-н Гърневски, защо лобирахте толкова явно за дарението от 250 000 павета в полза на частния колеж?
– Госпожо Йеремиева, в моя случай при обсъждането на въпросното дарение не може да се говори за лобиране. На сесията заявих, че съм в ситуация на конфликт на интереси, защото не само работя в този колеж, но съм и част от екипа, който подпомага строителството на студентския ни спортен комплекс, за чиято нужда всъщност поискахме паветата. Поради тази причина не участвах и в самото гласуване. Единствено си позволих от микрофон да успокоя страстите на участниците в дебата, хвърляйки светлина върху обезпечеността на Пловдив с достатъчни количества паваж за нуждите на общественото строителство.
– Като бивш кмет не смятате ли, че този строителен материал е необходим за инфраструктурата на Пловдив?
– Наистина паважът е изключително здрава и уникална за Пловдив настилка. Знаете, че в миналото седмото пловдивско тепе – Марково тепе, е унищожено и превърнато именно в милиони сиенитни павета, с които са застлани голяма част от улиците на града. Съвременните технологии обаче предлагат по-евтини, по-малко хлъзгави, по-безшумни и бързо полагащи се настилки. При предстоящите в града ни основни ремонти на улици и булеварди заради водоснабдяване, канализация, газификация, кабелизация милиони павета ще излязат от употреба като улична настилка. В същото време те биха намерили своето място като автентичен пловдивски материал за изграждане на алеи и други декоративни настилки в кварталните градинки и паркове, по тепетата, по обекти, свързани с културата, образованието и спорта. Тъй като количествата в следващите години ще нарастват непрекъснато, мисля, че спокойно ще бъдат задоволени абсолютно всички обществени потребности. Най-доброто за целта е паветата да бъдат дарявани, за да се избегнат по-евтините настилки и по този начин се постигне автентично и уютно звучене в общата паркова среда на града.
– Европейският колеж взема по моя информация 1600 лв. от своите 3600 студенти, толкова ли няма пари да плати 77 500 лв. на общината, която е с недостатъчен бюджет за тази година?
– Вижте, този, който е намерил сили да инвестира 2 млн. лв. в изграждането на студентски спортен комплекс, сигурно ще намери необходимите 30 000 лв. за неговите алеи. Е, няма да са покрити с павета, а с базалтови плочки например. Всъщност откъде се роди идеята за павета. В никакъв случай водещото не бе икономията на средства. В съседство до обекта открихме захвърлени в пръстта няколко огромни къса от сиенитна скала. Решихме, че ще ги вложим в тревните площи в бъдещия парк на комплекса, а млади пловдивски скулптори ще изсекат от тях свои творби. Архитекти дадоха идеята, че в подобна среда най-добре е настилката на алеите да следва традицията на Пловдив, т. е. сиенитния паваж. И тъй като става въпрос за единствен по рода си в България спортен комплекс, в който ще се състезават студенти от Пловдив, региона, страната и чужбина, отправихме своето желание за партньорство с община Пловдив. За сметка на паважа Европейският колеж предоставя спортния комплекс за 10-годишно безвъзмездно ползване на община Пловдив по график, съобразен с нейния спортен календар.
– Общината няма спортни прояви, за какъв договор става реч? Как учениците от училищата ще се придвижват до Оризаре?
– Не е вярно, че в общината няма спортни прояви. Под различни форми се организират най-разнообразни ученически състезания и турнири. Убеден съм, че в бъдеще ще стават все повече. Ще се възродят масово спортните полудни в училищата. Питам аз къде ще се провеждат те? Виждате, че големите спортни комплекси се отдават на концесии на частни лица за десетки години напред, без в тях да е уреден въпросът за безвъзмездното им ползване от пловдивските деца – ученици и студенти. Само от тази гледна точка договорът между общината и Европейския колеж е изключително актуален. Извозването на учениците до Оризаре е също лесно разрешим проблем. Единият вариант е чрез бюджета и преференциални цени. Има и още по-лесен начин. Когато се правят конкурсите за автобусните линии в градския транспорт, в договорите да има клауза, че всеки от спечелилите превозвачи най-малко един път месечно ще вози пловдивски ученици до Оризаре, което отстои само на 10 минути от центъра на Пловдив.
– Колежът ще приеме ли решението на Общинския съвет всяка година да се обучават до пет сираци безплатно?
– Разбира се, това решение бе прието още на самата сесия. Нещо повече, то бе значително разширено от самия колеж. Освен тези пет сираци колежът 10 години подред ще приема за обучение и още по пет деца – с отлични дипломи, от социално слаби семейства. Ако се формализираме за цената на този жест, ще видите, че на практика за тези десет години ЕКИУ ще обучи безплатно общо 100 деца на сума от 160 000 лв., която е два пъти повече от цената на паважа. А здравето и жизнеността на всички пловдивски деца и студенти, които ще спортуват на спортния комплекс, смея да твърдя, че са безценни.
– Ако утре и други висши учебни заведения поискат павета, и на тях ли ще им дадете?
– С най-голямо удоволствие. Добрите идеи, добрите инициативи трябва да бъдат подкрепяни, трябва да бъдат следвани, а не спирани в зародиш. Стига са клокочили завистта и злобата в българския казан. Като бивш кмет от опит зная, че бюджетът на един град като Пловдив никога не е бил и няма да бъде достатъчен, особено в областите като култура и спорт. Но общината може и е длъжна да бъде морална опора за всички онези, които особено във време на тежка криза и недоимък намират сили да инвестират в спорт и здраве, в образованието, културата и духовността на следващите поколения. Ето точно така ние от Европейският колеж разчетохме моралния жест на всички, които ни подкрепиха в благородното ни начинание.
Източник: в-к Марица
