– Влизате в тежка изборна битка. Как ще накарате хората, които в момента са гневни и недоволни, да ви се доверят?
– Нашето позитивно послание е основно защитата на доходите и работните места. Това е абсолютно постижимо, ако добре се анализира наследството от управлението на ГЕРБ, което е продължение на две предходни управления. При внимателен анализ ще се види, че нещо, което може да бъде преодоляно, е несправедливото разпределение на тежестите от кризата върху отделните слоеве на обществото. Има слоеве, които много тежко понесоха удара на кризата – например пенсионерите. Пенсионер с 200 лева днес пазарува с 30 лева по-малко, отколкото преди 4 години. Това е 15-процентната инфлация от юли 2009 г. досега. В най-уязвимата група са социално слабите, въобще неработилите или работилите временно млади хора, загубилите работата си професионалисти, експерти поради големия брой ликвидации или заспиване на малки и семейни фирми. Броят на самоосигуряващите се е намалял със 150 000 по време на управлението на Бойко Борисов. Т.е. върху тия хора е паднала много голяма тежест от кризата. И едновременно с това, явно несправедливо, печалби натрупаха монополите и държавата прибра огромен инфлационен данък за тези 4 години. Последните дни показват, че монополите действително са преминали много чертата, тъй като в момента всички показват, че могат да направят сериозни облекчения, включително ЕРП-тата. Защо досега не го направиха? Защо чакаха хората да излязат на улицата?
– Ще успеете ли вие да се справите с тях? Преди време казахте: Имам какво да направя за България. Хората, които искат страната да излезе от кризата, могат да ни се доверят. Реално осъществимо ли е това?
– От всички политически партии, които са представени в страната в момента, само едни са тия, които са вадили България от кризите – и след Луканов, и след Виденов. Това сме ние, други няма. Може всеки да се изживява всякак, но не е показал, че има тази способност. От тази гледна точка това, което ние казваме, се опира на преживян и доказан опит. Ако ме питате имаме ли смелост и решителност да направим това – разбира се, че имаме куража. Няма мерки, които да не вземем, в името на решаването на тия два основни въпроса – доходи и заетост. Това са нещата, от които България страда страшно в момента.
– Готови ли сте с листите? На какви хора залагате?
– Готови сме. Не са запълнени още до край, но това ще стане при окончателното сформиране на щабовете. Както винаги, ние сме най-малко заподозрени, че ще проявим неопитност и некомпетентност при избора на кандидати. Има доста млади хора, експерти от различни сфери, хора, готови да направят всичко за кампанията. Ще има и нови лица.
– Готови ли сте да поканите лица от протеста в листите?
– Каним протестиращите в Пловдив на два пъти. Първия път ги поканихме, когато си формулираха исканията. Първо се съгласиха, после се отказаха. диалог не се получи. В тв интервю ги поканих да дойдат и да заявят желание да участват в контрола и провеждането на изборите. За да видят как се правят избори не само като гласоподаватели, а като хора, които носят отговорност изборите да протекат честно и коректно – да подадат сигнали, ако някой купува гласове или че контролира вот на определени хора. Направили сме предложение – ако лица от протестиращите желаят, могат да се отзоват. Добре дошли обаче са само хората, с които имаме близки възгледи, защото има сред протестиращите и хора, с които е невъзможно да говорим.
– Какъв парламент очаквате?
– 121 депутати са необходим, за да се реализира една политика и да се носи една отговорност, да се концентрира една воля и компетентност, за да се изведе България от кризата. Това е необходимо, но невъзможно, вероятно парламентът ще бъде шарен. Очакваме по-добро присъствие от това, което имаме в момента, ще го считаме за успех. Зависи как ще бъде разпределена отговорността от самите граждани. Няма да спра да повтарям в дните, оставащи до изборите, че сега отговорността е само върху избирателите. Те определят кой да ги управлява, те избират за какво, а не срещу какво са. Те трябва да определят бъдещия сигурен изход от кризата през вота, който ще пуснат. Няма кой да реши този въпрос, освен тях. Въпросът е труден, болезнен – не е лесно да си гражданин, защото носиш тази отговорност за страната си.
– Дали този път ще успеем най-сетне да гласуваме “за”? Узрял ли е българинът за градивно, а не за разграждащо отношение?
– Това ще стане ясно на изборите. Ако се върнем към началото на нашата демокрация, имахме правителство на БКП – БКП се беше провалила, но въпреки това спечели изборите. Няколко месеца Луканов управлява и съвсем съсипа страната. Т.е. тогава българите избраха срещу кого да излязат на улицата през 1990 г. Сега могат да избират кой да ги изведе от кризата или срещу кого ще излязат на улицата да го махат.
– Смятате ли, че сме приключили с месиите след толкова разочарования?
– И този въпрос ще получи точен отговор след изборите. Много ми се иска паузата около Възкресение да направи вота по-разумен, по-зрял. Моят покоен приятел Тончо Жечев говореше за Българския Великден. Ето че пак идва българският Великден.
– Но и за страстите български говореше проф. Жечев…
– Страстите български нека преминат на Великден и след това да изберем смислено, разумно и сериозно. Много ми се ще Тончо Жечев да е прав и в укора си към нас и в това, че все пак се сбъдва един български Великден. Абсолютно убеден съм, че можем да излезем от тази ситуация. Няма основание за отчаяние.
– Какъв е шансът на Пловдив, който има специално място в сърцето ви?
– Пловдив има специално място в икономиката на страната. В такава степен, че ако Пловдив не е в добра икономическа позиция, няма как страната да е в добра. Пловдив е сред няколкото града, които определят с икономическата си динамика това, което се случва в страната. От тази гледна точка пловдивската икономика, заетостта, политиката, която се води тук, трябва да бъде осъществена с огромна грижа от страна на държавата. Големите центрове София, Пловдив, Варна са двигателите на българската икономика, ако работят добре. Ако не слушаме тези двигатели, не знаем къде изобщо се слуша пулсът на сърцето на българската икономика. Това е образно, но точно. Искам да направя по този начин укор към управлявалите в последните 12 години. Те си мислеха, че Пловдив ще се развива добре от само себе си, щом е в центъра на България. Вижда се, че така не може. Не може без съзнателна, целенасочена политика за откриване на икономически перспективи. Това е много по-лесна задача, отколкото да се намери бизнес за някоя приятелска фирма, за която трябва да се пишат някакви специални условия в конкурсите за обществени поръчки.
– На кого не успяхте да простите на Сирни Заговезни?
– На Яне Янев, искането му с SMS дойде много късно и го видях на другия ден сутринта. така че наистина не успях.
– Лесно ли прощавате?
– Това, което е направено лично срещу мен самия, прощавам лесно. Склонен съм да простя и грешките, които са направени по отношение на политическата ми работа. В такъв случай обаче не мога да върна доверието на този или тези, на които трябва да се прости. Ако говорим конкретно, синият човек тръгна на протести преди 24 години, искайки прости неща – да няма комунизъм, да живее като европеец – проста мечта. Точно тоя син човек по-късно направи партията на Симеон Сакскобургготски, след това направи партията на Бойко Борисов. Ако ние сега не си дадем сметка докъде я докарахме с всички тези неправилни избори, няма да можем да намерим и правилното продължение за себе си. Защото по време на Бойковото управление самият Бойко Борисов, който те избраха, определи тяхното дело за най-големия провал на прехода, а самия преход за криминален. Т.е. получи се затваряне на кръга – те, които тласнаха България към Европа, те са провалът. А Тодор Живков е реабилитираният. През наглед невинния флирт с комунистическата носталгия ето какво се чу и се видя на улицата – изгаряне на конституцията, изгаряне на европейското знаме, искания за национализация, народен съд. Т.е. отново възкръсна това, срещу което ние сме били против от самото начало и което всички вкупом твърдяха, че е погребано. Как е погребано, като се оказа посткомунистическо съзнание на значителни маси от хора. какво общо има народният съд с европейска страна с представителна демокрация?! Може да простим на тия хора, които са търсили по-добър европейски живот след 800 дни. Сега обаче трябва да зададем истинските въпроси и да видим на кого можем да се доверим. Въпросът не е само да си прощаваме, трябва и да се доверим, да се опрем на нещо. Аз например на Бойко Борисов не мога да се опра. Най-вече заради реабилитацията на Тодор Живков, защото това означава човек, загубил посоките. Ако не можеш да различаваш кое е добро и кое зло – как водиш държавата?
– Дразните ли се, когато ви упрекват за грешки по време на управлението на ОДС? Биха ли могли нещата да се случат по различен, по-добър начин?
– На тази везна, на която се мерят тези неща, от едната едните слагат това, което считат за грешки и провали, от другата всеки слага резултатите. Какво казва Бойко: Ето ви магистрали, направих ви магистрали, построих спортна зала! Да, провалих се, блъснах ви в стената, докарах страната до социална и политическа криза, но ето ви магистрали. Ако започна самохвално като Бойко да трупам това, което съм направил в управлението си, да напомням резултатите, съм сигурен, че ще нервирам страшно много хора. Ето, започвам: Откъснал съм България от руската орбита – не съм пуснал руски войски да кацнат на 60 км от София и да направят плацдарм. По този начин съм извоювал правото България да е член на НАТО и на Европейския съюз, т.е. откъснал съм страната от една орбита и съм я пратил в друга. Българският лев, който пипате в момента, който толкова липсва напоследък, е създаден от нас след въвеждането на валутния борд след една хилядократна инфлация. Стабилните банки, стабилният бюджет, фискалната дисциплина, са от онова време. Административната реформа, политическите кабинети, началото на здравната реформа, личният лекар, реформата в образованието в началните є стъпки, независимостта на университетите – всичко е от онова време. Така че аз има какво да сложа на везните. И ако това не е разбираемо за хората – 4 пъти се е вдигнала средната заплата и 3.5 пъти средната пенсия за 4 години по време на нашето управление. Никой не е вдигал 4 пъти средна заплата! Забравени неща!
– Как направихте това чудо?
– Ей така, и излязохме от кризата. И сега ако излезем, и сега положението ще се подобри бързо. Ако стоим в кризата, няма да се подобри, но ако съберем сили и излезем от кризата, в условията на тази конюнктура доходите бързо ще се покачат. Тогава, в края на 1990-те, ние накарахме хората тогава да направят голямо усилие – онези 4 години бяха години на усилно търсене на продължение за всеки от нас. Тогава се появиха се 650 000 малки и семейни фирми, от които сега са останали 175 хиляди. Тогава е имало енергия, хората са поемали рискове. Мнозина са се разочаровали и може би са ми го приписали на мен някъде. Може да са фалирали преди 3 години, но може да го водят на моята сметка. Шегувам се, защото се помни усилието на слагането на началото, на зареждането на една предприемаческа семейна инициатива, с надеждите, не се гледа кога се е провалило.
Този, който не може да мотивира хората да тръгнат да работят и да търсят изход от кризата, да създаде доверие и условия за функциониране на силна българска икономика, той изобщо не може да управлява.
– Защо при толкова добри неща, създадени от управлението на ОДС, изтъня синята идея?
– Има две природи в човека – емоционална и разумна. В момента очевидно е надделяла емоционалната природа на хората. Те много пъти бяха подвеждани емоционално. Излезе Симеон Сакскобургготски и каза: Водя ви към Обетованата земя, ще ви оправя! Изигра месия по най-добрия възможен начин и всички се втурнаха след него и бяха страшно разочаровани. Сини хора! Появи се Бойко Борисов – юнакът, Батман, спасител, едва ли не изскочил от филм за мафията. И сините хора, хоп, след него. И сега пак преживяват разочарование, и то по-голямо дори. Тия постоянни емоционални сътресения, които бих нарекъл емоционални катастрофи, са основните причини да отслабва представата на хората за това, че трябва да се върнат не към емоциите, а към разума. Затова се обръщам към разума на хората, но си давам сметка, че той в момента може би е избутан по-назад в собствената ни природа.
– Ще възкръсне ли синята идея?
– Просто мечтата синя идея си присвоиха такива като Симеон Сакскобургготски я взеха, който се обяви за по-доброто СДС, и Бойко Борисов, който също се обяви за истинския десен. Присвоява се едно и също нещо с обещанието, че ще го направят много по-добре, по-бързо, по-истинско от самите сини хора. Не се получи нито бързо, нито истинско. Не сме им позволили, хората гласуваха за тях. Когато човек иска емоционално да получи нещо, трудно чува гласа на разума. Тези хора, които сега протестираха на улицата, въобще не знаят, че преди 12 години с тези идеи сме излезли ние. Мажоритарни избори, голяма ревизия на конституцията, намаляване на броя на депутатите наполовина – това са все наши идеи от онова време. Тогава обаче нещата изглеждаха добре на фона на добре реформирана икономика, много частни фирми, голяма заетост, 10 г. непрестанен растеж на икономиката – кой ще ти мисли за конституция! Имаше за всички! До 2008 г., когато изведнъж се оказа, че капитализмът в целия свят минава и през кризи.
Източник: в-к Марица
Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА
