Водещ: “Депутатите заседаваха до полунощ и след остро дебатиране приеха част от изборния кодекс. Ще продължат тези дебати вероятно и тази сутрин с две „железни” дами – бившият и настоящ кмет в район „Северен” в Пловдив. Нека първо да се чуем с Даниела Желязкова – бивш кмет на район „Северен”, общински съветник и член на националното ръководство на ДСБ. Много са точките, клаузите в новия изборен кодекс, но два са моментите, които на този етап предизвикват разгорещени дебати. Нека да започнем, първо, от най-спорния момент с изборността или с назначаването на районните кметове.”
Даниела Желязкова: “Нормално е да има голям дебат по тази тема, защото се посяга на изконно право на всеки един пълнолетен гражданин на република България да избира и да бъде избиран.”
Водещ: “Да припомним, че решението е районните кметове вече да бъдат назначавани, а не избирани – става дума за трите големи града София, Пловдив и Варна.”
Даниела Желязкова: “Точно така. Така или иначе това е отстъпление от постигнати успехи в развитие на едно модерно общество, защото, когато можеш да избираш, ти натоварваш и човека с отговорности. Т. е. изборът на районен кмет ти дава усещането, че властта е близо до теб и ти можеш да влияеш. А назначаването на районен кмет превръща кметовете в чиновници и за съжаление и почти винаги е резултат от политически договорки – нещо, което не бива да се случва.”
Водещ: “Как точно стават политическите договорки?”
Даниела Желязкова: “Политическите договорки стават обикновено след първия тур на изборите, когато няма пълно мнозинство и трябва да се договарят избиратели за балотаж. Тогава започват да се договарят и управленски коалиции, започват да се правят и компромиси и твърдя, че това не винаги е в интерес на хората. Да посегнеш на правото 300 000 души да посочат районния си кмет – този, при който ходят ежедневно, не е добра демократична практика, и затова са толкова сериозни дебатите. Така или иначе аз считам, че това е сериозно отстъпление от вече постигнато.”
Водещ: “От друга страна обаче не е ли в крайна сметка работата на районните кметове съобразена или продължение на работата на кмета, на големия кмет, става дума за районните кметове и за кмета на града? Не трябва ли да бъдат един екип, след като веднъж им е даден вот за града?”
Даниела Желязкова: “Така е. Само че тук говорим за умение на кмета на града да гради екип. Ако той не успее в това начинание, това означава, че той има проблеми в уменията си да управлява. Така че това не е по вина на избирателите, че са посочили кмета на района, а по вина на кмета на града, който не умее да прави екипи.”
Водещ: “Искам да ви попитам, Вие във вашата работа като кмет на район „Северен”, доколко имахте възможност на самостоятелност в правенето на вашата политика? Не са ли зависими районните кметове от големия кмет? Така че за какво е тази борба?”
Даниела Желязкова: “Когато аз бях районен кмет, бяха назначаеми районните кметове през решение на общинския съвет. Проблемът е, че не се продължи в посока децентрализация, увеличаване на правомощия, аналогични на отговорностите вследствие на пряк избор на районните кметове, както беше в следващия мандат, а се пристъпи към по-опростения вариант да отнеме отново правомощия и да ги направим назначаеми. По-добрият вариант е по-голяма децентрализация, повече правомощия на районите, по-динамично управление в този смисъл и оставяне на възможността хората от малките общности да избират районния кмет, защото, давам пример, че, да речем, една съседна община Марица е с население 33 000 души, а най-малкият район на Пловдив е 48 000 души. Ето, само това сравнение е достатъчно, за да се разбере за какво става въпрос. Така или иначе не отнемане на правомощия, отнемане на отговорности е пътят за добро управление, както в момента се случва, а обратното. Дадените големи отговорности вследствие прекия избор да се допълнят с дадени големи правомощия за реално управление. Това, това трябваше да се случи, а не да се дава крачка назад. Но това е отговорност на управляващите в България, а всъщност за мен още по-голямото посегателство е намаляването на броя на общинските съветници с 20 %. Така и не съм получила информация дали това късно снощи се е решило или продължава и днес дебатът върху това, но за мен с такова намаляване ще се намали представителността на хората в местния парламент. Местният парламент е място, където се дава терен за политическа изява на представените политически партии вследствие на избора т. е. и големи, и малки партии, представени в общинския съвет заедно взимат решения. С ограничаване броя на общинските съветници малките партии няма да влязат в общинския съвет. Това за големите градове не е такъв проблем, защото в големите градове няма една доминираща партия, но в малките общини това не е така и ще бъдем свидетели на масово в България присъствие на една партия в общински съвет. И, отварям една скоба, че това е отколешна мечта на Движението за права и свободи. Те неведнъж са искали такова нещо, защото по този начин те си осигуряват еднопартийно управление в общините, в които доминират. Никой до момента не посмя да реализира тази мечта на ДПС. Днес сме свидетели, че ГЕРБ го прави. Питам се защо?:
Водещ: “Да, обаче, ДПС напуснаха снощи парламентарните дебати – те пък скочиха срещу уседналостта.”
Даниела Желязкова: “Да, те искат да няма уседналост, да има еднопартийно управление в общините, в които доминират и да върнем времето преди 1989 г. – една партия – една власт.”
Водещ: “А трябва ли да остане това предложение за уседналост, да бъде записано в кодекса?”
Даниела Желязкова: “Това трябва да остане, за да се ограничи изборният туризъм, защото това е един от механизмите за политическа корупция. И това всички го знаят. Това е една от мерките, които трябва да се приложат, но като компенсация да даваш възможност еднопартийно, само с участието на една партия да управляваш една община е недопустимо. Това е много сериозен отстъп от демократични достижения на младата демократична България.”
Водещ: “Г-жо Желязкова, как се получи обаче така, че в парламента Синята коалиция е заедно с ДПС и БСП?”
Даниела Желязкова: “В гласуването на тези текстове?”
Водещ: “Да, в гласуването на тези текстове, да, става дума за назначаването на районните кметове предимно.”
Даниела Желязкова: “Това са конституционни права. Няма как поведението да бъде различно на която и да е партия, която признава Конституцията за върховен закон. Така че тук не търсим политически сближавания, а изпълнение на духа и законността и разпоредбите на Конституцията. Не търсете политически сговор. Конституцията е тази, която води политическите партии в този дебат, а ГЕРБ прави сериозните отстъпления.”
Водещ: Имам още един въпрос към Вас. Вие като кмет бяхте от тези, които се назначиха. Защо тогава Вашето управление не промени закона, а сега протестирате, когато той се променя?”
Даниела Желязкова: “Политическата сила, към която принадлежа, е управлявала само един мандат – от 1997 до 2001 г. След този мандат имаше промени в изборното законодателство и се стигна до решението за избираемост на районните кметове в добавка обаче на разширение на правомощията. Тогава законодателят реши районните кметове да бъдат избирани пряко от гражданите, но не продължи нататък. Правомощията останаха толкова малки колкото бяха и когато бяха назначаеми районните кметове и тук се получи голямото продължение и пак казвам – вместо ГЕРБ да продължи в тази посока, да уплътни правомощията на районните кметове, да извърши реална децентрализация на управлението в големите градове, където трудно се управлява – това не е да управляваш една малка община, се върна обратно на предни позиции, което, пак казвам за пореден път, че е отстъпление.”
Водещ: “Последен въпрос: можете ли да бъдете достатъчно откровена като кмет на район „Северен” в Пловдив, хайде да оставим това дали сте назначена или избрана, в случая да припомним, бяхте назначена, имахте ли достатъчно правомощия като кмет?”
Даниела Желязкова: “Не! Не! Правомощията бяха толкова колкото са и сега. Пак казвам, че тези ограничени правомощия не дават възможност за реално и ефективно управление.”
Водещ: “В някои случаи е повече димът, отколкото огънят и по този казус.”
Даниела Желязкова: “Да, защото, когато районен кмет е избран през общински съвет, той поема отговорност за всичко онова, което се случва на територията на района, но няма инструментите, с които да решава проблемите. Хората негодуват. Т. е. той има много отговорности, но малка възможност да реализира някакви управленски действия. Затова казвам, че това противоречие не се изчисти, а се тръгна да махаме всичко и да демонтираме вече постигнато.”
Водещ: Добре. Благодаря за този разговор. Даниела Желязкова – бивш кмет на район „Северен” в Пловдив член на националното ръководство на ДСБ.”
Източник: Радио Пловдив
