Кирил Янкулов: Как да възродим силната, здрава и образована българска нация?

киро   На пръв поглед съвсем нормална училищна сграда … до момента, в който човек не реши да влезе вътре и да се разходи из коридорите. Тогава те обзема съмнение, дали не са те подвели, че си в училище. Остъклените стени позволяват на всеки да добие представа какво се случва в класните стаи. И понеже са звукоизолирани, решаваме да надникнем по-отблизо. Влизаме с придружаващ учител, който ни представя на учениците, току що поздравили новите си гости. Объркването у всеки новодошъл расте с всяка секунда, а причини за това има в изобилие. И докато все още невярващите ти уши не са се съвзели съвсем, то очите започват на свой ред да задават въпроси: Кой от тези тримата всъщност е учителя и какво правят останалите вътре – да не би да има открит урок? Защо всички тези деца, вместо куп учебници и тетрадки пред себе си, имат таблети? И защо някои са по чорапи? Как точно е ориентирана стаята – не се вижда познатия подиум, липсва и учителското бюро, а интерактивни дъски и табла има почти на всяка стена. Децата очевидно продължават с поставените им задачи и вадят от раниците си петриеви блюда, материалът в които силно наподобява почвени проби. Оказват се точно такива. В това време един от „тримата“ се приближава към нас и започваме тих разговор. Става ясно, че присъстваме на редовни учебни занимания с 14-годишни. Деликатно задаваме най-безобидния според нас въпрос, а именно „По какво се провеждат занятия в момента“. Понякога на човек му се случва да не разбере веднага даден отговор и сред възможните варианти (да се прави, че е разбрал; да гледа тъпо; да попита отново), аз избирам да попитам отново. За мой ужас получавам същият отговор „Урокът е тематичен и обхваща материал от 3 различни предмета – биология, география и английски език“.  Усещайки недоумението в очите ни, следва пояснението, че всъщност в момента тримата учители провеждат съвместен урок, като току що са били на терен с децата, взели са почвени проби и сега изследват биологичен и геологичен състав и то на английски. Оказва се, че училището е най-обикновено и по нищо не се различава от всяко друго. Децата работят тихо по двойки. Чиновете са събрани плътно един до друг в средата на стаята, наподобявайки голяма заседателна маса, а учителите преминават последователно през сформираните екипи и обсъждат заданието. Любопитството ми надделява и питам и за чорапите. „Ако това ви притеснява, ще ги помолим да си обуят обувките, но тук нямаме ограничения – за нас най-важното е децата да усещат комфортна и приятелска среда“. Вероятно се досещате, че си тръгнахме силно попарени и дълбоко замислени от видяното. И се обзалагам, че вече сте се досетили … точно така, става въпрос за Финландия – страната, която в последните 15 години заема челните места на международните образователни изследвания, най-известното от които е PISA (Програмата за международно оценяване грамотността на учениците). Някои от вас може да си кажат „аман от тези международни рейтинги“, но когато нивото на средното ни образование е ударило дъното, може би е добре да се замислим, дали ни е крива PISA (изключвам тази в Тоскана) или ние някъде бъркаме. Този път обаче, няма да говоря за проблемите на нашата система, а за постиженията на Финландската. Тяхната всеизвестна реформа в образованието е започнала преди повече от 40 години и може би най-същественото в нея са възприетите 7 принципа, които имат функцията на закон за началното и средното образование в цялата страна.  Ефектите от прилагането им накратко:
  • Над 90% от учениците завършват средното си образование, като 2/3-ти от тях продължават обучението си в университет;
  • „домашно“ е непозната за децата дума. Периодично им се възлагат различни тематични проекти, които в последствие те представят пред връстниците си;
  • Изпитването на дъската не се практикува, а учителите представят учебния материал чрез неформално обучение (известно още като учене чрез правене). Поставят се различни задачи, изпълнението на които е интригуващо за учениците, а учителите са в постоянен диалог с децата.
  • Финландските ученици прекарват най-малко време в класната стая. Междучасията са много на брой и продължителни, като част от тях са известни като „спортно междучасие“.
  • Всички училища са еднакви – няма по-елитни или по-слаби. Финансирането е еднакво за всички. Няма разлика в паралелките, няма я и великата епопея при кандидатстването и класирането след 7-ми клас;
  • Частните уроци са забранени. Ако детето има нужда, се назначава индивидуален помощен учител;
  • 25% от учебните занятия се провеждат на открито, което си е голямо постижение, предвид характерните за Финландия температури;
  • Събирането на средства от родителите за каквото и да било е забранено. Всичко е напълно финансирано от държавата – от транспорта и обяда, до учебните помагала и пособия;
  • Средната заплата на учителите е 4200 евро, а социалният им статус е като този на лекарите. Въпреки това, много малък процент (под 10%) от кандидатите успяват да се доберат до тази професия. Освен това, за да си учител във Финландия е необходимо да си завършил магистърска степен.
  • Всеки учител сключва едногодишен договор, и ако покрие високите критерии на процедурата по атестация, договорът му се продължава, но година за година.
  • Директорите не се назначават, а се явяват на конкурс и имат мандатност;
  • Във Финландия няма инспекторати по образование или други паразитни структури, които в България са се превърнали в партийни инкубатори;
  • Цялата администрация на тяхното Министерство на образованието е 10 пъти по-малка от нашата, но за сметка на това годишно отделеното финансиране е почти 10 пъти над Българското.
Едва ли някой се заблуждава по отношение стандарта на живот във Финландия, но от споделения пример съвсем спокойно бихме могли да извлечем поука за това как да възродим силната, здрава и образована българска нация? Кирил Янкулов  е кандидат за народен представител от 16 МИР гр. Пловдив на второ място в листата на Нова Република. Заместник - председател на ДСБ - Пловдив.  
сподели ме